ANTARAH - ЛОВЕЦА НА КЪЛБОВИДНИ МЪЛНИИ

ANTARAH - ЛОВЕЦА НА КЪЛБОВИДНИ МЪЛНИИ

Познавах един, който ловеше кълбовидни мълнии с голи ръце. Застане просто така пред кръчмата, запретне ръкави, разчеше космати гърди и започва да ги предизвиква, докато някоя не изплува ядосано от мрака. След секунди само се озовава като гален котарак в лапите на нашия и заприжда мързеливо пред гуреливите му, полутрезви очи и несигурни нозе килим от светлина, който го отвежда до хъркащата му жена. После плюнката концентриран енергиен бетел се озовава загащена или в печката, или в парното, или в кафезокотлона, докато пара, тенекии, жици, манджи и гранясало олио не я изцедят до последният ерг. Когато се превърне в сетното джезве кафе – антимахмурлия или греяна пърцуца винаги на нейно място се озовава друга.

            Така бе до снощи.

            Ловеца на кълбовидни мълнии се опита да прикотка две едновременно – една и за любовницата му – кака Мара Краварката. Направи всичко както трябваше, ала бе толкова пиян, че не можа да различи кълбовидна мълния от чифт фарове. Фаровете на оня ТИР, нали се сещате, на италианеца от Бари с камъчето, дето бързаше да си курдиса стоката у нас и да се прибере при вкусната пица! На жена си...

            Сега съм свободен. Успях да избягам от затвора си! Поне на старост да се нарадвам. И да умра с достойнство, съгрешавайки с някоя девствена жица!

            Чао! Прссстх! Шхрссст!

                             

1991 г.